Дани Каназирева: Тежкият трафик се превръща в проблем № 1 на Пловдив

Задръстванията могат да се намалят с правилно регулиране на светофарите и разширяване на тесните булеварди

Проблемът с трафика в Пловдив вече е толкова сериозен, че започва да измества всяка друга тема, включително и тази за Европейска столица на културата. Все повече хора са убедени, че вече е по-лесно да се придвижваш в София, въпреки че Пловдив е много по-малък като територия и население. Задръстванията на всички основни градски артерии и дори на второстепенни улици създават всеки ден затруднения за шофьорите и пътниците. Капаните на пътя все по-често ни пречат да стигнем навреме до работа или учебно заведение и да се върнем у дома.

Експертите на „Съюз за Пловдив“ са убедени, че този проблем може да бъде решен, стига общинското ръководство да има воля за това. Ето и няколко мерки, които могат да подобрят в известна степен организацията на трафика в града.

Първа задача е

разтоварване на движението на четирите моста.

Най-големите задръствания се получават на мостовете на Адата, на бул. „Васил Априлов“,  Герджика и до панаира. В най-натоварените пикови часове от двете страни на мостовете трябва зеленият сигнал на светофарите да стане по-дълъг. Така ще се изтеглят повече коли за по-кратко време. По-дълъг зелен сигнал е необходим, например, и за автомобили, които се движат в пиковите часове и особено вечер по бул. „Цар Борис III Обединител“ към бул. „Найчо Цанов“ за „Тракия“.

Светофарните уредби на второстепенните улици трябва да бъдат оборудвани с датчици, които да предават данните за натоварването на кръстовищата към Центъра за управление на трафика. В държавите на Европейския съюз електронната система автоматично регулира светофарите в зависимост от това колко интензивен е трафикът.

В пиковите часове на най-невралгичните възлови кръстовища в центъра на града и особенно преди и след четирите моста, трябва да се премине на т.нар. „ръчно“ регулиране, тоест, от дежурния екип в Центъра за управление на трафика.

Още преди две години в Пловдив бе въведена система за управление на трафика. За оборудването на Центъра и новите светофари са платени над 6 млн. лева. Крайно време е те да показват положителен резултат.

Втората важна задача на Община Пловдив е

разширяване на пътно-транспортната инфраструктура.

Уличната мрежа в града си остава същата, каквато е била и през миналия век, въпреки многократното увеличение на автомобилите. Градските пътища няма как да поемат огромния поток от коли, чиито брой ще продължи да расте. Ето само няколко примера в коя насока е редно да се действа:

1. Бул. „Марица –север“е една от възловите транспортни артерии, която трябва да се разшири и реконструира. Ние настояваме за това в продължение на няколко години. Проектът не бива да се отлага, защото шофьорите вече избягват този булевард заради лошото му състояние, а това допълнително натоварва съседните булеварди.
2. Колелото до Водна палатасъщо създава постоянни задръствания. Резултатът е, че превърнахме моста на панаира в паркинг. Необходимо е да започне изпълнението на проекта за изграждане на автомобилен подлез на бул. „Марица –юг“, който да позволи автомобилите да преминават безпрепятствено в двете посоки под бул. „Цар Борис III Обединител“.
3. Бул. „Дунав“ е само един от примерите за булеварди, по които има възможност да се изградят две допълнителни ленти от двете му страни в участъка между кръстовищата с бул. „Васил Априлов“ и ул. “Васил Левски”. Това ще улесни движението и в двете посоки. Важно е тази реконструкция да бъде направена едновременно с предстоящото реализиране на проекта за воден цикъл, който предвижда подмяна на в и к мрежата на бул. „Дунав“.
4. Разширението на Коматевско шосе трябва да се ускори, а не да се отлага във времето, както се случва. Засега е изпълнен само първият етап от проекта, при който ширината на пътното платно е стеснена най-малко с един метър в сравнение със стария паваж. Изграждането на второ платно е отложено, тъй като Община Пловдив не е провела навреме процедурите по отчуждаване на частните имоти, които попадат в разширението. И това не бива да се протака.

Бавните улични ремонти пречат на трафика

и създават допълнителни задръствания. Недопустимо е ремонт участък от 1-2 километра да продължава две години. Не е нормално подлезът на ул. „Гладстон“ да остане затворен през цялата зима при положение, че този ремонт можеше да бъде завършен през летните месеци. Пловдивчани постоянно са подложени на тормоз заради разкопаните улици, на които се мяркат по трима-четирима работници.

Отговорността за бавните ремонти не е на фирмите, а на Община Пловдив. При възлагане на обществените поръчки администрацията допуска дълги срокове за изпълнение, не търси по-големи гаранции за качество от две години и не налага санкции, когато има пропуски. Тази формула не защитава обществения интерес.

Уличните ремонти струват милиони левове. Затова пловдивчани заслужават максимално кратки срокове, максимално дълги гаранции, фирмите да работят на двусменен режим при постоянен строг контрол от страна на администрацията.

Градският транспорт трябва и може да стане привлекателен

и част от хората, които сега се предвижват с лични автомобили, да го предпочитат. Работещите хора ще се качат на автобусите, когато има добра организация, а не когато транспортът е безплатен.

Сега в градските рейсове се возят предимно ученици и възрастни хора. Много от линиите се дублират, няма удобни връзки между районите. Например, от кв. „Гагарин“ има връзка само с Кючук Париж, но няма с кв. „Христо Смирненски“ и „Тракия“. Често се налага пътниците да сменят по два автобуса, за да отидат на работа, което повишава дневните им разходи за транспорт до четири лева. За същите пари двама души предпочитат такси.

Транспортната схема на градския транспорт трябва да се преразгледа и да се създадат удобни връзки между районите, да има повече автобуси и да не чакат хората дълго по спирките. Подобри ли се градският транспорт, ще олекне и трафикът.

Всички тези мерки, а и други, които могат да бъдат предложени от много по-широк кръг експерти, трябва да бъдат включени в програма на Община Пловдив за подобряване на организацията на движението с конкретни срокове и финансиране. Няма друг начин да се справим с тежкия трафик.