„Съюз за Пловдив“ е единствена разумна алтернатива на сегашното порочно управление
Моят основен принцип от първия ден, в който започнах да се занимавам с политика, е никога да не атакувам лично опонентите си. Проблемът не е в това дали кметът се казва Иван Тотев или Драган Иванов. Най-важното за мен е какви политики се провеждат в Пловдив и доколко решенията, които се взимат, са полезни или вредни за града ни. Това е моята гледна точка и тя е ясна за всички. Но в последните месеци ставаме свидетелиможе би поради
отслабването на позициите на Тотев,
неяснотата му дали той ще бъде номиниран за кмет и напрежението в партията му, поведението му е изнервено, изключително неуважително и дори граничещо с арогантност, което няма как да приема и да премълча. Позволява си да отправя лични обиди и основните атаки са насочени към мен и към „Съюз за Пловдив, които считам за единствена разумна алтернатива на порочното му управление на града. Никой няма право да се държи с назидателен тон спрямо общинските съветници и гражданите. Зад мен стоят хиляди пловдивчани, които са ни подкрепили и ни подкрепят и в момента.
Ето краткия отговор – еднолична власт, без диалог и комуникация, надменно отношение към браншовите организации, бизнеса, незачитане на пловдивчани като цяло. През всичките тези години аз нееднократно съм се опитвала да водя разговор не с Иван Тотев, а с кмета на Пловдив за важните за града проблеми – за данъците и такси, за бюджета, за увеличението на цените в паркирането и стратегията на паркирането, за трафика, транспортния проект, инфраструктурата и др. Сблъскваш се с една стена.
Тотев е зависим човек. Той зависи от партийната си централа и ще чака до последно телефонно обаждане и да го повикат, за да му съобщят дали ще бъде кандидат или не и кой ще бъде. Той е
функция на отношенията „Борисов – Цветанов“.
Истината е, че номинациите за повечето от кметове и общински съветници не зависят от мнението на пловдивчани, а от партийните централи в София. При нас е различно. Ние искаме да работим за града и никой не може да ни диктува.
Безспорно Пловдив се развива, но това става благодарение на частните инвеститори и предприемчивите хора, въпреки Общината, а не с помощта на местната власт. Ако имаше добра комуникация между местен бизнес и администрацията, градът ни щеше да е много понапред в развитието си. Моето разбиране, което категорично се затвърди в този мандат, е, че
липсата на експертиза е по-страшна от липсата на средства.
Бюджетът се пълни единствено от данъци, такси, наеми и разпродажба на имущество. Това е порочен модел, защото по-голямата част от приходите отиват за издръжка на администрацията. Няма стратегическа визия за развитието.Безразборното теглене на кредити също задушава общинския бюджет. Кредитът не е лоша дума, той може да даде глътка въздух на всяка община и означава прогрес, когато от него има икономически и социален ефект. А когато кредит се взима за скъпо и бавно преасфалтиране на съществуващи булеварди и улици, това означава изчерпване на финансовия ресурс на града и тежест за бюджета. Ефект от кредита ще има например, ако парите се влагат за нова инфраструктура, която да отпуши трафика, да гарантираудобно и бързо придвижване на работещите хора и бизнеса, това означава и по-малко средства за гориво и съответно по-чист въздух. Учудвам се, че никой кмет не използва мандата си, за да постави въпроса за разширяване на границите на Община – Пловдив.Нашата община е от табела до табела на града. В Пловдив работят много жители на „Родопи“ и „Марица“, те ползват инфраструктурата на града, но си плащат данъците в техните общини. От друга страна увеличението на данък МПС в Пловдив накара много от гражданите и фирмите да пререгистрират колите си извън града, от което бюджетът губи. Резервът е в
пълен анализ и ревизия на разходите,
които Община Пловдив прави. Разходите непрекъснато се увеличават, а качеството на услугите не се подобрява, а напротив става по-лошо. Милиони левове, например, отиват за преасфалтиране, който издържа година или две и пак ремонт, тоест няма дългосрочен ефект.
Вижте колко много пари се харчат без резултат. За уличните ремонти в квартала между бул. „Кн. Мария Луиза“ и „Марица юг“ са изразходвани 20 млн. лева, а протестите на хората срещу лошото качество не спират. За транспортния проект са похарчени над 40 млн. лева, но нямаме нито електронна система в градския транспорт, нито „умните“ светофари облекчиха трафика. Когато управляваме по-умно, тогава парите няма да изтичат в канала и ще имаме достатъчно за всичко.
Най-важното за кмета е да има силен експертен екип.
Никога не бих заложила на партийни назначения
и не бих поставила партийния интерес над обществения. Досега виждаме екипи от приближени – приятели, съученици и послушни на кмета хора. Kогато имаш силен екип и политическа воля, няма проблем, който да не може да бъде решен, защото общината има сериозен властови ресурс. Но най-важното бих възстановила диалога с гражданите на Пловдив, с експерти, с браншови организации и с местния бизнес, които сега са напълно изолирани от взимането на решенията за града ни.Аз вярвам в предимствата на новите технологии и оптимизацията на ресурсите в градската среда и бих искала да живея в един град, в който се вижда реален ефект от работа на смислени хора. „Интелигентният” град подобрява качеството на живот на хората, а не на своите управляващи.Тоест, бих заложила на наистина едно отворено управление с експертен, енергичен и силен екип , който ще работи с уважение към Пловдив и пловдивчани.
Защо стигнахме дотук? Недоволството е следствие на хаотичния процес на разпродаване на общинската собственост, липсата на стратегия и гоненето на бърза печалба. Проблемът е, че
всеки кмет се храни от града ни,
вместо да му придава стойност и да го подготви за следващите 20 години напред. . Зеленината може да бъде запазена, ако има политическа воля и желание. Имаме закони, но те не се прилагат.
Първо, трябва да се спре разпродажбата на общински имоти. Второ, цялостно да се разгледа картата на града, включително и на междублоковите пространства, които трябва да бъдат отредени за паркови зони и да се забрани тяхното застрояване. Трето, необходимо е в Община Пловдив да бъде създаден отдел за зелена система, а конфликтните зони да бъдат преотредени за зеленина дори и при влезли в сила устройствени планове. Това не е само мое мнение, а и на водещите ландшафтни архитекти в града.
Не приемам оправданието „Това няма как да стане“.
Случаят с имота на ул. „Родопи“ и „Кап. Райчо“ показва, че когато администрацията не иска да реши един проблем, той няма как да бъде решен. Предложената цена от 4,8 млн. лева беше извиване на ръце.
За мен основният виновник за непрозрачното харчене на парите във фондацията, за политическото й подчинение, за забавянето на основните инфраструктурни проекти за „Пловдив 2019“ е председателят на управителния съвет на фондацията. Това е Иван Тотев. Всички решения в „Пловдив 2019“ се взимат със съгласието и по нареждането на председателя на управителния съвет. На извънредната сесия видяхме колко пъти изпълнителният директор беше привикван от Иван Тотев, за да му даде указания. Задавах много пъти елементарни въпроси и досега нямам нито един конкретен и ясен отговор. Давам един пример – не може цял Пловдив и цяла България да се интересуват колко струва откриващото събитие на Европейска столица на културата, пет пъти да искам да ми дадат данни перо по перо и да няма отговор. Те положиха огромни усилия, за да отчуждят хората от каузата Пловдив 2019.
Не успяха да изпълнят със съдържание мотото „ЗАЕДНО“, да направят пловдивчани съпричастни и
опорочиха идеята и този прекрасен проект,
който дългосрочно можеше да даде страшно много за града ни. Превърнаха събитието в низ от скандали и главният виновник за това е Иван Тотев. Ако той наистина беше отговорен политик, нямаше да се скрие зад гърба на служителите си и смело щеше да поеме отговорност, като по този начин да даде знак на пловдивчани, че когато има съмнения и скандал, той е готов и може да носи отговорност. Но ние не видяхме това поведение. Не чухме нито веднъж „Извинявайте, допуснахме пропуски. Оттук нататък ще работим по друг начин“. Това не е управленско поведение.
– Пловдив от десетилетия страдал от лоша комуникация на местната власт с централната. Не бяхме любимци на Тодор Живков, не се случи и в демокрацията. Иван Тотев на практика е първият кмет, който почти през цялото време на двата си мандата управлява с правителства, доминирани от собствената му партия. Какво спечели Пловдив от това?
Този мит, че Пловдив зависи от София е измислена теза, зад която всеки кмет, който не може, прикрива своята неспособност да управлява. Има закон за държавния бюджет, който определя държавни субсидии за всяка община. Основният ресурс на общините е от местните постъпления. Този ресурс зависи и от това, колко проекта администрацията успее да спечели по програмите на ЕС. Бургас например има много повече привлечни пари – става дума за качества, а не за близост със София. А и не бих казала, че в Пловдив от държавата се изсипва „златен дъжд“ , защото Тотев е кмет. Ако се сравнят бюджетите от преди 8 – 9 години, почти няма разлика. За мен по-важното е какво се случва с публичните средства – дали те решават дългосрочно градските проблеми и дали са в обществен интерес. Ако се сключват договори за скъпи обществени поръчки, ако няма контрол за качеството, санкции за изпълнителите и бързи срокове, и при един милиард бюджет ще печели някой друг, но не и гражданите и града ни. Когато една община има силен екип и добри проекти, няма правителство, което да откаже финансиране. Всичко друго са оправдания и криене на собствената неспособност да управляват.
– Кои са най- важните теми, по които трябва да се води предстоящият предизборен дебат?
Всички, които вълнуват пловдивчани и следва да бъдат приоритет в управлението. Тема № 1 е разтоварването на трафика, което в голямата си част не изисква много средства, а само експертиза – например, правилното регулиране на светофарите. Необходима е сериозна работа по решаване проблемите в паркирането, както и преразглаждане на транспортната схема, за да има удобни връзки между районите. Задължително трябва да се развива зелената система на града, за да имаме по-чист въздух и да запазим малкото междублокови пространства. Сред водещите теми са местните данъци и такси, редица от които се надписват, и ревизия на сделките и договорите за обществени поръчки с по-големи гаранции и строги санкции за неизпълнение. Инфраструктурата – не може пловдивчани да плащат 21 млн лева и да карат в дупки.
Интервю: в. Марица